След Освобождението

Още по време на Руско-турската Освободителна война от 1877-1878 г. руската военна администрация установява гражданско управление в освободените райони от страната. Веднага след войната е установено Временно руско управление. Създадени били 8 губернии, които приблизително се покривали със старите турски санджаци: Свищовска, Русенска, Тулчанска, Раховска (Видинска), Търновска, Орханийска (Софийска), Пловдивска и Сливенска. Изградени били и 56 окръга. На 18 август 1879 г. били приети Временни правила за общинското, градското и селското управление. В тях се указва, че жителите на всяко селище (град или село) представляват една община. Членовете на Общинския съвет работели безвъзмездно, освен кмета. Никой не можел да бъде кмет на общината ако не е навършил 30 години и не притежава недвижим имот на стойност 25 франка.

Постепенно в страната се създават окръжни и градски съвети, селски и градски общини. Основните им задачи били да се занимават със стопанските въпроси, с правилното разпределение и събирането на данъците, с работата на училищата, с поддържане на пътната мрежа и др.

Поради липса на документи от онова време не са известни първите управници на Пелишат.

Първите задачи, с които се заели селяните от Пелишат след второто си завръщане в селото през юли 1877 г., били възстановяване на своите жилища – землянките, запалени от башибузуците. Това не било толкова сложно тъй като те разполагали с достатъчно количество строителни материали – най-вече слама, вършини и дървени колове.

През първата година след Освобождението се създават условия за извършване на стопански и социален поврат в живота на селото. В Пелишат нямало турски земевладелци, които да са напуснали селото и не е закупувана турска земя. В селото, както и в целия Плевенски район преобладавали средните и дребните селски стопанства. Основната част от стопаните притежавали до 30 дка земя. Основните изделия за района на селото остават зърнените храни. Отглеждани са предимно пшеница червенка, ръж, ечемик, овес и царевица.

Временното руско управление веднага премахва данъците „десятък” и „бедел” (военен данък за издръжка на турската армия). Турските парични единици били изхвърлени от употреба. В обръщение са използвали предимно руските рубли и френския франк.

С указ от 26 юни 1880 г. са обособени окръзи и околии в Княжество България. Плевенското окръжие било разделено на Плевенска и Никополска околия.

Село Пелишат в административно отношение остава в Плевенска околия.

През декември 1882 г. е приет Закон за създаване на окръжни и околийски управления. В новото административно устройство Пелишат става самостоятелна община с придадено към нея пълномощничеството на с. Згалево. Първи кмет на Пелишат бил Никола Мирчев – Миролая.

Към Плевенска околия спадат 39 общини, сред които и тази на Пелишат. Всяка община се управлява от кмет и общински съвет.

Въпреки, че след Освобождението се създават по-добри условия за икономическо развитие на българското село голяма част от селяните в страната са разорени. Това се дължи на няколко причини: безразборното вземане на заеми от лихвари за закупуване на турски ниви, което предизвиква големи задлъжнялости; значителното спадане на цените на зърнените храни, поради избухналата в Европа икономическа криза; тежкото данъчно бреме наложено на селскостопанските производители и др. Затрудненията в развитието на селата довеждат селяните до идеята за създаване на акционерни дружества, с цел елиминиране на лихварите и подобряване ползването на кредити. Такова акционерно дружество било създадено през 1883 г. и в Пелишат под името „Съединение”.
Дружеството имало 107 члена и акционерен капитал от 4160, 50 лв. Въпреки, че дружеството давало пари с поносима лихва, голяма част от селяните продължили да вземат пари от лихвари, както от селото, така и от Плевен, с твърде високи лихви. По тази причина мнозина се разоряват и нивите им са продадени, поради невъзможност да върнат взетите пари. Друга част от селяните, като не можели да върнат парите на лихваря, продавали своята продукция „на зелено”, на много по-ниски цени.

Населението на Пелишат през 1888 г. брояло 1385 души. От тях българите били 1310, циганите – 38, мохамеданите – 27. От сведението се вижда, че част от циганите са се записали като турци. Домакинствата в селото са 182. От тях 3 били с по един член, 25 се състояли до 5 члена, 110 – от 5 до 10 члена и 44 с повече от 10 члена. Това са първите официални сведения от преброяване на населението след Освобождението. Ако направим сравнения с данните от 1877 г., т.е. преди 11 години, то се вижда, че домакинствата от 165 са се увеличили на 182, а жителите са нараснали с повече от 800 души (от 568 на 1385) Това ни дава основание да констатираме, че сведенията на руските източници са били неточни. Вероятно те са използвали за източник турските данъчни регистри, където са отбелязани само мъжете плащали военния данък „бедел”. Видно е също така, че в селото живеят не малко мохамедани – вероятно цигани с мюсюлманско вероизповедание. Очевидно към тях е съществувала и определена търпимост, въпреки, че селото не веднъж е опожарявано от башибузуци през годините на робството.

През тези първи години след Освобождението животът в селото, както и в целия Плевенски край, е крайно примитивен. Почти всички жилища в Пелишат са землянки. Само няколко по-състоятелни стопани имали къщи над земята. Храната била изключително постна и само в празнични дни хората си позволявали месо.

Към 1891-1892 г. Акционерното дружество „Съгласие” в Пелишат имало вече капитал в размер на 7957,17 лв. Такива дружества, освен в Пелишат, имало още в две села на Плевенска околия – Махалата (дн. гр. Искър) и Кацамуница (дн с. Божурица). Тези дружества давали пари на селяните под лихва, която достигала до 20-25%, а понякога и до 30%. (за сравнение лихвата на лихварите често достигала до 100%).

Интересно е да се види какъв е бил бюджета на Пелишатската селска община през 1891 и 1892 г.

Година | Приход | Разход

   1891 г.  | 4191 лв. | 4195 лв.

   1892 г.  | 7105 лв. | 7105 лв.

Закона за общинското самоуправление по онова време давал доста широки права и пълномощия на общините. Но въпреки това, селските общините били доста бедни и с ограничени възможности за увеличаване на приходите си. През 1891 г. Окръжният съвет в Плевен със свое решение задължава селските общини да отделят от селските мери определени площи, които да се обработват колективно и получените средства от продадената продукция, да се внасят в Земеделската банка за формиране на собствен капитал. Тези средства били необходими за строителство на училища, пътища, мостове, чешми и др.

През 1892-1893 г. в Пелишат е построена първата обществена сграда – училище в центъра на селото. Кмета и общинските служители се преместили в старото училище до църквата „Св. Архангел Михаил”. Училището е строено по типов проект предоставен от Министерството на народното просвещение.

Независимо от трудните първи години след Освободителната война населението на Пелишат значително се увеличава. През 1890 г. например селото има 164 къщи и 329 домакинства с 1390 жители. Към 1897 г. къщите в селото са вече 197, а домакинствата – 335, за 1898 г. къщите са 207 и домакинствата – 357.

Същевременно през 1895 г. Акционерно дружество „Съединение” – Пелишат има вече капитал от 10300 лв.

В Изложението на окръжния управител за 1895-1896 г. се посочва, че в Пелишат има изградена общинска градина – разсадник, в която заедно с тази на с. Пърдилово (Николаево) се отглеждали най-добрите акациеви и айлантови фиданки.

За 1897 г. в Пелишат били засети следните земеделски култури: пшеница – 6100 дка; ечемик – 2000 дка; ръж – 1890 дка; царевица – 2000 дка; овес – 200 дка; просо – 80 дка; рапица – 10 дка; коноп – 10 дка; бостани – 30 дка; леща – 60 дка; боб – 40 дка.

През същата година средният добив от пшеницата в страната възлизал на 93 кг, от царевица – 170 кг и от ечемика – 102 кг.

Тези добиви били значително по-ниски от тези на развитите страни. Например в Германия, Англия, Франция, Белгия и Австро-Унгария средните добиви от пшеница били между 140 и 235 кг от декар.

През 1896 г. започва строителството на най-голямата сграда в селото – църквата „Св. Архангел Михаил”.

Както в много села от Плевенския край и в Пелишат още от древността е добре развито лозарството и винарството. Добивало се добро грозде, а от тук и доброкачествено вино, което се продавало успешно на Плевенския пазар и се изнасяло за чужбина чрез Никополското пристанище. Тази търговия носела известни доходи на селските производители. През 1896 г. обаче се появява филоксерата – заболяване на кореновата система на лозите, непозната до сега в страната. Старите български сортове лози, се оказали неустойчиви на това заболяване, за което се говори, че било донесено изкуствено в страната от конкурентни западни производители на вино. Поради тези причини само за няколко години лозовите масиви в Плевенския край, включително и в Пелишат, били унищожени. В първите години след това лозя не се засаждат, поради липса на устойчив посадъчен материал.

След 1900 г. в някои райони на окръга започват да се засаждат лози на т. нар. „американска подложка” – облагородени наши сортове на устойчива американска лоза, но посадъчния материал бил все още доста скъп и не по силите на селяните, пък и липсвали знания и опит. Към 1908 г. в гр. Плевен се открива разсадник за производство на посадъчен материал, който започва масово да предлага лозов разсад в плевенските села. Това води до увеличаване на лозовите насаждения и в Пелишат. Новите сортове лози, които започват да се използват, са уязвими спрямо маната – плесенно заболяване, поради което се налага използването и на бордолезовия разтвор, непознат до този момент по нашите земи. Хората отначало пръскат младите си лозя с метлата, но скоро се появяват известните и до днес лозови пръскачки, които значително облекчават труда на лозарите.

Постепенно в селото започва да се увеличава работния добитък. През 1897 г. в Пелишат имало 201 вола, 150 крави, 23 биволи, 62 коня и 100 кобили, овцете били 4735 броя, а пчелните кошери – 100.

Според изложението на Плевенското окръжие благоприятните условия за селскостопанското производство през 1898 г. не се оползотворявали по най-добрия начин в плевенските села, основно поради изостаналост. Трудно навлизали в практиката плугът, жетварката, веялката и др., като средство, вече доказало качествата си, за повишаване на добивите и издигане на земеделието. Породният състав на животните оставал на ниско селекционно ниво, а не се полагали и усилия за подобряването му. Броят на овцете в сравнение с времето от преди Освободителната война е намалял, като основна причина за това се изтъква намаления пазар за вълната.

Въпреки тези негативни оценки Пелишат продължава да бъде едно от селищата от Плевенското окръжие с добре развито овцевъдство.

Към 1898 г. в Пелишат съществуват вече две акционерни дружества – „Съединение” с капитал 9823 лв. и „Орало” с капитал 2778 лв. Те продължават да дават заеми на селяните и се явяват като основни кредитодатели в селото. От 11 юли 1989 г. обаче дружество „Съединение” прекратява дейността си по непосочени причини.

Бюджетът на Пелишатската селска община за 1898 г. бил следния: приход – 6685 лв.; разход – 7870 лв., а за 1899 г. бил постигнат балансиран бюджет: приход – разход = 8205 лв. Като имаме предвид, че селския бюджет се формира основно от източници произтичащи от селската икономика, с основание можем да направим извод, че за тези години Пелишат е постигал определено стопанско израстване.

През 1901 г. ХІ Обикновено народно събрание приема „Закон за административното деление територията на държавата”. Според него страната се дели на окръзи, околии и общини. Окръзите в страната станали 12, сред които и Плевенски окръг. От своя страна окръзите се делели на 71 околии, които носели имената на градовете, които служели за седалища. Плевенски окръг се делял на 6 околии. Село Пелишат, както и до сега, се числяло към Плевенска околия.

В началото на ХХ век някои от заможните стопани в селото започват за купуват нова селскостопанска техника – железни плугове, брани, веялки за зърно и др. Това веднага спомага за по-добрата обработка на земята и повишаване на добивите. През 1903 г. в Пелишат са добити количества зърнени храни: пшеница – 221 т; ечемик – 60 т; овес – 25 т; царевица – 281 т; просо – 11 т и др. В тази статистика е посочено, че се обработват и 392 дка варива и бостани, зеленчукови градини – 38 дка и лозя – 129 дка (сред които 14 дка млади лозя). Кошерите в селото са 67 броя.

През 1905 г. започва трасирането на шосето Пелишат – Пордим, което има важно стопанско значение за селото: то свързва Пелишат с ж.п. гарата в Пордим, от където основно става износ на зърнени храни. Предвидено е шосето да започва от центъра на Пелишат, като общата му дължина е 5,5 км. През тези години продължава строителството на шосето Ловеч – Пордим – Никопол, също с важно стопанско значение за района. Шосето се строи чрез трудова повинност от местното население. Жителите на Пелишат участват в строителството на шосето в участъка Владиня – Пордим. Шосето окончателно е завършено през 1912 г.

Според официалната статистика през 1905 г. Пелишат е имал следния сграден и жилищен фонд:

общо 274 сгради, от които:

• къщи – 240;

обществени сгради:

• община – 1;
• училище – 1;
• църква – 1;
• работилница – 1;
• дюкяни и кръчми – 9;
• воденици – 8 и др.

Според Закона за селските общини, действащ по това време, село което имало над 100 къщи може да състави самостоятелна община. Управлението на общината се състои от кмет, помощник кмет, които се избират с тайно гласуване от общинските съветници. Според този закон цялата дейност на общината е публична, решенията на Общинския съвет се приемат с вишегласие, водят се задължително протоколи на общинските заседания и се налагат глоби на онези съветници, които отсъстват от заседанията.

Според закона изборни права по това време имали всички лица навършили 21 години. Военнослужещите намали право на глас. Общински съветници се избирали на всеки две години чрез пряко тайно гласуване. Кандидатите за съветници се издигали от политическите сили или от инициативни комитети. За онова време тези закони били едни от най-демократичните в Европа.

Както посочихме по състоянието на общинския бюджет може косвено да се съди за стопанското развитие на селото. За 1910 г. бюджета на Пелишатския общински съвет е вече следния: приход – 11094 лв. и разход – 14799 лв. Очевидно тогавашните финансисти не са били толкова строги към бюджетните дефицити, макар че в момента този дефицит може да се дължи и на преходен остатък от предната година, реализиран в настоящата.

Годините на мирен труд и сравнително благополучие завършват през 1912 г., когато започва Балканската война – първата война за национално обединение на българския народ. Тя е последвана от Междусъюзническата (1913 г.) и Първата световна война (1915 – 1918 г.).

Общинското управление на Пелишат още през 1911 г. планира в общинския бюджет сума за строителство на ново училище в м. „Куза”. Реализирането на тази задача обаче се забавя. Строителството започва през лятото на 1914 г., като се предвиждало да завърши през есента на 1915 г., но избухналата война забавя за дълго време това строителство.