ПО ВРЕМЕ НА ОСВОБОДИТЕЛНАТА РУСКО-ТУРСКА ВОЙНА
Руската армия успешно форсира р. Дунав при гр. Свищов на 27 юни 1877 г. Веднага тя е разделена на три отряда: Източен, Преден и Западен. Всеки от тях получава определена задача за изпълнение. Западният отряд със своите сили (35000 души) трябва да настъпи на запад и да овладее важната Никополска крепост, след което да се отправи на юг към Плевен и Ловеч, като с това осигури десния фланг на руската армия. След това трябва да настъпи със основните си сили към Балкана.
Вместо руските войски на 9 юли в Плевен навлиза турски отряд изпратен от Никопол, състоящ се от пехота, артилерия и кавалерия. На 10 юли руските части се опитват да извършат разузнаване към Плевен, но след с. Гривица се сблъскват с турски авангард, който с бой отстъпва към града. Не след дълго русите били обстреляни с артилерия и те отстъпили назад.
До 16 юли, когато Никополската крепост е превзета от руските части, Плевен е оставен без наблюдение. Междувременно голяма част от българското население напуснало града, тръгнало с руските разузнавателни части и стегнало чак до с. Българене. Научавайки за събитията около Плевен, жителите на с. Пелишат също напускат селото, опасявайки се от турско настъпление и жестокости. Те натоварили на волските коли най-необходимото, подкарали всичкия си добитък и се отправили на североизток, като се установили в местността „Садината” в землището на с. Пордим. Тук те престояват до края на м. юли, когато руските войски от Кавказката казашка бригада пристигнали в района на разузнаване.
След превземане на Никополската крепост на 10 юли 1877 г., руските войски се отправят на юг към Плевен. Сформиран е отряд от 9000 души с 40 оръдия. По същото време от Видин към Плевен се придвижва армията на генерал Осман паша. В Плевен турските войски пристигат на 19 юли и веднага заемат удобни отбранителни позиции на възвишенията около града, които били предварително определени. Първоначалният брой на турците е 15000 души с 58 оръдия.
Към 4 часа сутринта на 19 юли руските части настъпили към Плевен от към с. Буковлък, но били посрещнати със силен огън от турска страна. Въпреки това те продължили настъплението, отблъснали турците и достигнали самия град. Срещу тях обаче били изпратени нови турски сили, превъзхождащи ги по численост и около 9,30 часа настъплението е спряно, а след обед бойните действия са прекратени. Всички руски войски се изтеглят към с. Бръшляница и към с. Българене. В тази първа атака на гр. Плевен русите загубват 2771 души убити и ранени.
От тук нататък в района на Плевен започва втория период на войната, който е най-тежкия за руската армия на Балканите и продължава 5 месеца, наречен в последствие Плевенска епопея. По стечение на обстоятелствата с. Пелишат също оставя своето име записано в славните страници на тази епопея.
След първата атака срещу Плевен Осман паша започва изграждане на силно укрепени позиции по командните височини около града. Турската армия получила силни подкрепления от Ниш, Пирот и София – около 10-15 хиляди войници.
Руското командване е решено на всяка цена да превземе града. За целта то организира мащабна настъпателна операция, без да има точни сведения за извършените от турците укрепителни работи. За подготовката на настъплението русите отново изпращат разузнавателен отряд от Кавказката казашка бригада. Първата руска военна част достигнала с. Пелишат била една полусотня (полуескадрон) от 5-та сотня на Кубанския казашки полк под командването на хорунджий (подпоручик) Минаев, която е получила задача да разузнае пътя от Пордим през Пелишат, на юг към Ловеч. Това станало на 20 юли 1877 г.
На 23 юли 2-ри Кубански казашки полк от същата бригада, начело със своя командир подполковник Кухаренко към 12 часа тръгвайки от Българене, пристигнал в с. Вълчи трън. Веднага били изпратени разузнавателни разезди (отряди), два към Плевен и един към Ловеч. Вторият разезд минал по маршрута Пелишат-Радишево-Плевен. Към 27 юли 11-та Кавалерийска дивизия поставя постоянни постове пред с. Згалево и с. Пелишат и изпраща разезди с цел разузнаване на юг към с. Дренов.
Вследствие на тези разузнавателни действия и плана за атака на Плевен на 28 юли 1-ва бригада от 11-та Кавалерийска дивизия с две батареи са разполага на лагер между селата Згалево и Пелишат, като поставя постове вече на запад към гр. Плевен.
В разработения план за атака на Плевен се предвижда атаката да се проведе от две страни – от изток и югоизток, със силите на ІV и ІХ армейски корпус, с обща численост 30 000 войници и 182 оръдия. Командващи на двата руски отряда били ген. Веляминов и ген. Шаховски.
Главните сили на ген. Шаховски – командир на ІV армейски корпус, били разположени в с. Пордим и в с. Пелишат. Неговата задача била да настъпи от югоизток както следва: Главните сили от 1–ва бригада от 30-та пехотна дивизия с три батареи под командването на ген. Полторацки на настстъпят от с. Пордим през Пелишат за с. Радишево; Кавказката кавалерийска бригада с командир полк. И. Тутолмин, да настъпи от с. Пелишат към с. Радишево. В резерв оставали два ескадрона от 11-ти Драгунски Рижки полк и два ескадрона от Чугуевския улански полк, заедно с 18-та конна батарея в с. Пелишат.
Ген. Щаховски разпоредил дивизионния лазарет и главния превързочен пункт да се развърнат при с. Пелишат.
Отрядът на ген. Шаховски тръгва сутринта към 5 часа на 30 юли и достига около 9 часа с. Радишево. Русите започват артилерийска подготовка към 10 часа, която продължила до 14,30 часа. В този час те започнали атака въпреки силния огън на турците, вследствие на което търпят големи загуби в убити и ранени. Турците не издържат на този натиск и започват да отстъпват към възвишенията близо до Плевен. На тези възвишения били разположени техните батареи. Достигайки подстъпите на тези възвишения руските войници продължават атаката, но попадат под шрапнелния огън на турската артилерия. Въпреки това русите превземат две от турските батареи с ръкопашен бой. Ген. Шаховски вкарва в боя част от своя резерв – един батальон от Шуйския полк. В това време турците също получават подкрепление и започват контраатака. Боят се води с променлив успех. Привечер, когато турците получават нови подкрепления, отново контраатакуват. Към 19 часа, изчерпал своите резерви и преценявайки огромните загуби ген. Шаховски заповядва отстъпление на своя отряд. Войските се оттеглят към Пелишат, където се разполагат на лагер. Командващият квартирувал в селото.
Левият фланг от отряда на ген. Шаховски при тази атака командвал ген. Скобелев. Той настъпил от района на с. Къшин към Плевен. Атаката на отряда му се развила успешно и руските войски достигнали на около 600 м от града. Срещу този отряд обаче турците открили силен пушечен и артилерийски огън, при което русите понасят големи загуби. При тази ситуация ген. Скобелев заповядвал оттегляна на първоначалните позиции.
След обед ген. Скобелев, със своя малочислен отряд, отново атакувал височините южно от Плевен (Зелените височини), с цел облекчаване действията на основните сили на руската армия от другите направления. След тази втора атака се оттеглил отново към с. Къшин.
Км 10 часа вечерта ген. Скобелев получил заповед за отстъпление през с. Бохот към с. Пелишат. Преди да даде заповед за отстъпление ген. Скобелев поискал да знае дали всички ранени са извозени и наредил отстъплението да започне едва тогава, когато всички ранени са отправени към лазарета. Към 1 часа през нощта той с войските си се отправил към Пелишат, където се установил на лагер.
Тук ген. Скобелев получил ново разпореждане от ген. Шаховски.
В тази изключително тежка втора атака на Плевен руските войски дават големи загуби в убити, ранени и безследно изчезнали: 168 офицери и 7167 войници и сержанти.
След неуспешната атака на Плевен в и около с. Пелишат се разполагат на лагер както следва: Кавказката кавалерийска бригада, 2-ра бригада от 30-та пехотна дивизия, три батареи от 30-та артилерийска бригада, части от Чугуевския хусарски полк – общо 6 батальона и 24 оръдия.
В средата на м. август, по предписание на ген. Шаховски, 30-та пехотна дивизия на ген. Шнитников, намираща се на бивак на пътя от Пелишат към Бохот, започва изграждане на две полски землени укрепления – люнети*. Към 23 август люнетите са построени и се заемат от дежурни батальони. Тези укрепления били построени с цел отбрана от евентуално турско контранастъпление.
По това време около Плевен се групират основните сили на руската армия, като е формирана Западна армия с командир ген. Павел Зотов. Пристигат и нови войскови попълнения от Русия. Към края на август тази армия е разположена в полукръг около Плевен, отстояща на около 10-15 км в радиус около града – от с. Рибен до с. Бохот.
В състава на Западната армия са включени войските на ІХ-ти армейски корпус, командван от ген. Криденер, ІV-ти армейски корпус с командир ген. Крилов, четири кавалерийски дивизии и самостоятелния отряд на ген. Имеретински. Отрядът на ген. Имеритински имал за задача да охранява левия фланг на армията от евентуално настъпление на турци от към Ловеч. При такова настъпление той трябвало да се задържи на височините при с. Пелишат с подкрепата на 30-та пехотна дивизия.
Към 31 август разположението на руските войски от ІV-ти армейски корпус било следното: на първа линия при с. Згалево бил разположен отряда на ген. Богацевич – командир на 2-ра бригада от 5-та пехотна дивизия. Този отряд се състоял от 20-ти Пехотен Галицки полк, два батальона от 118-ти Пехотен Шуйски полк, една батарея от 5-та артилерийска бригада, две батареи от 30-та артилерийска бригада, 4-ти Хусарски Мариополски полк и 8-ма Конна батарея, или всичко 5 батальона, 4 ескадрона и 30 оръдия.
При с. Пелишат под командването на ген. Померанцев били: 62-ри Пехотен Суздалски полк, 63-ти Пехотен Углицки полк, четири батареи от 16-та артилерийска бригада и 4-ти Улански Харковски полк, или всичко 6 батальона, 4 ескадрона и 32 полеви оръдия.
При с. Пордим била разположена втората линия на русите. Тя се състояла от следните войски: 117-ти Пехотен Ярославски полк, 2-ра бригада от 30-та артилерийска дивизия, четири батареи от 30-та артилерийска бригада, или всичко 9 батальона и 32 полеви оръдия.
Позициите на ІV-ти армейски корпус на ген. Крилов били укрепени в инженерно отношение по-добре при с. Згалево. Тази позиция заемала десния фланг. Инженерните съоръжения били разположени северозападно, от двете страни на височините, на 250-300 м от селото. На най-десния фланг на позициите били изградени артилерийски позиции за четири батареи или общо 16 оръдия, а пред батареите се намирали ложеметите**, които побирали два батальона пехота, а между батареите се издигал един люнет за две роти.
На височината на юг от Згалево, на около един километър, били разположени две батареи – за 4 и 6 оръдия, осем отделни оръдейни люнета и осем окопа за два батальона пехота.
Пред с. Пелишат били изградени само два люнета, побиращи по две роти и две оръдия всеки. Едното укрепление било разположено в ляво от прекия път от Пелишат за Плевен, на около 2 км западно от селото в подножието на Широкия връх (м. Калево брестле), а другото на един хребет, намиращ се та 2,5 км на югозапад от селото, в ляво от пъта за Бохот.
Укрепленията при с. Пелишат представлявали само отделни опорни пунктове, а не цяла отбранителна позиция, каквато била изградена при Згалево. Русите предполагали, че евентуалното турско настъпление ще е насочено към Згалево-Пордим и затова оборудват по-добрите отбранителни позиции там.
Когато Осман паша узнал, че около Плевен се съсредоточават нови руски войски, решава да извърши настъпателна рекогносцировка, с цел да узнае какви са позициите и силите на противника. Това действие той решава да насочи към Пелишат.
За тази цел Осман паша сформира една подвижна дивизия, състояща се от 19 батальона пехота, три артилерийски батареи, 8 ескадрона редовна кавалерия и черкезка конница. Общо тази войскова част била около 10 000 – 11 000 души. Командването е поверено на Хасан-Сабри паша. І-ва бригада командвал Емин паша, а ІІ-ра бригада – Тахир паша.Общото командване Осван паша запазил за себе си.
На 30 август началникът на Пелишатския отряд ген. Померанцев получил донесение от разузнавателните разезди на 9-ти Донски казашки полк, че голям турски отряд е излязъл от Плевен. По тревога войските на Пелишатския отряд излезли на позиции. Изпратените нови разузнавателни разезди донесли, че сведенията на казаците не са верни. Междувременно турците се разположили на бивак за през нощта пред самите укрепления на Плевен.
Какво е било разположението на руските сили?
Згалевската позиция, която представлявала десния фланг на руската отбранителна линия, се заемала от два дивизиона на Хусарския Мариополски полк, а 1-ви дивизон от 8-ма конна батарея се намирал на лагер в Згалево. Левия фланг на тази позиция се отбранявал от един дивизион от Харковския полк, а втория дивизион бил на лагер близо до Пелишат. Двата изградени люнети пред Пелишат били заети от пехота и артилерия. Първия – по пътя за Плевен, се заемал от 1-ра и 2-ра рота на Суздалския полк с 3-ти взвод на 4-та батарея от 16-та артилерийска бригада, а втория люнет – по пътя от Пелишат за Бохот, от 6-та и 7-ма рота на Углицкия полк, две оръдия от 3-та батарея на 16-та артилерийска бригада. Или общо на Пелишатските позиции русите били разположели четири роти и четири оръдия.
На разсъмване на 31 август турските войски тръгнали към Пелишат, като изпратили напред кавалерийски разузнавачи. Около 4,30 часа турската конница започнала да изтласква руските предни постове. В това време Хасан-Сабри паша в движение престроил своя отряд, като отпред поставил един полк от бригадата на Емин паша, разгърнат в боен строй, след него втория полк от същата бригада с три батареи артилерия, а след тях бригадата на Тахир паша.
Около 6 часа главните сили на Емин паша достигнали и заели позиции на височините пред с. Пелишат, като Осман паша лично разположил артилерийските батареи, които веднага открили огън по люнетите и предвижващите се руски подкрепления.
Още при първите изстрели жителите на Пелишат, страхувайки се от турското настъпление, бързо напуснали селото и се отправили отново към местността „Садината” в Пордимското землище. Тук те престояли до 16 септември, след което отново се върнали в селото. За този ден съобщава и кореспондента на лондонския вестник „Дрю Гей”, в репортаж си от 31 август 1877 г.: ”Когато яздех към с. Пелишат, срещнах големи тълпи български бежанци, някои от които бяха избягали от района на турското настъпление пред руските позиции, а други от с. Пелишат, където се предполагаше, че ще има тежки боеве…..Цялото село бе натоварило вещите си в каруци и коли, заедно с жените и децата и бе подкарало пред себе си всичкия добитък…”
Когато ген. Богацевич – командващ Згалевския отряд, получил донесението за турската атака, заповядвал на 1-ви дивизион от 8-ма конна батарея да се придвижи напред към появилата се турска конница, като му възложил да отблъсне противника с огън. Останалата част от отряда веднага заела оборудва ната позиция. На северозапад 1-ва батарея от 30-та артилерийска бригада и 5-та батарея от 5-та артилерийска бригада, 2-ри и 3-ти батальон от 20-ти Галицки полк се разположили в ложеметите пред селото. На юг от селото, височината била заета от 2-ра батарея на 30-та артилерийска бригада и 1-ви батальон на Галицкия полк, а 2-ри и 3-ти батальон от Шуйския полк останали в резерв в края на селото.
Към 7,30 часа сутринта, 1-ви дивизион на Мариополския полк, като присъединили към себе си 2-ри дивизион, който отстъпва от своите позиции, настъпили по пътя за с. Гривица и открили огън във фланг по настъпващите турци.
Междувременно турската конница се придвижила към десния фланг на руските позиции, като по този начин открила фронт за настъпление на своята пехота. При това Мариополския хусарски полк, подложен на пушечния огън на турската пехота, за да избегне загубите, отстъпил на север зад с. Згалево, където се разположел за отбрана.
В същото време на левия фланг, турската конница принудила Харковския улански полк да отстъпи назад към с. Пелишат.
Бригадата на Емин паша продължила да настъпва право към Пелишат, където бил люнета зает от две роти от Суздалския полк, с две оръдия.
Майор Вишневски (от Суздалския полк) който командвал отряда при люнета по пътя за Плевен, забелязвайки настъплението на турските войски към 6,30 часа, заповядал на оръдията да открият огън по турците.
Когато турската пехота се приближила, русите открили и пушечен огън. Виждайки, че турските сили са значително превъзхождащи, майор Вишневски заповядал да се напусне люнета и да се започне отстъпление към Пелишат. Турците незабавно заели опразнения люнет.
Командира на 16-та пехотна дивизия ген. Померанцев, около 8 часа, получил донесение от майор Вишневски за настъплението на турците със значителни сили от към Плевен. Той веднага изпратил към люнета 1-ви и 2-ри батальон от Суздалския полк и 3-та батарея. Начело на тези сили застанал лично ген. Померанцев. По пътя той срещнал отстъпващия отряд на майор Вишневски, който му докладвал, че люнета е атакуван от около един батальон турци. Това подтикнало ген. Померанцев да контраатакува люнета. Същевременно, той изпратил заповед до Углицкия полк да се притече на помощ с един от своите батальони.
С наличните войски ген. Померанцев атакувал стремително люнета и отхвърлил турците.След това 3-та батарея от 16-та артилерийска бригада заела хребета около люнета и открили огън по турците. Със съвместните усилия на пехотата и артилерията 1-ви полк от бригадата на Емин паша бил отблъснат назад и отстъпил към своите резерви.
Но съвсем скоро турците отново преминали в настъпление. Един турски стрелкови батальон настъпил в дясно от люнета, други два батальона начело с полковник Омер бей атакували люнета челно, а трети батальон преминал в ляво с цел флангово да атакува от височината. Изобщо позициите на турците се намирали по околните височини, което им осигурявало известно предимство. Турските батареи съсредоточили огъня си върху люнета, а Осман паша изпратил в подкрепа на атакуващите още два батальона от 2-ри полк.
На люнета пред с. Пелишат се разгорял упорит бой. Турците атакували енергично и се разпрострели силно надясно, като обхванали левия фланг на русите. След кратко прекъсване, те преминали в решително настъпление, което принудило ген. Померанцев да започне отстъпление към с. Пелишат.
При отстъплението едно от двете оръдия от 6-та батарея на 16-та артилерийска бригада, на което конския впряг бил убит, останало във вражески ръце. Прислугата на оръдието успяла да вземе затвора му при отстъплението.
Отрядът на ген. Померанцев спрял между Пелишат и левия фланг на Згалевската позиция. От тук русите открили артилерийски огън по турските батальони, които продължавали настъплението. Обхващайки левия фланг на русите, турците се приближили към Пелишат, а черкезката конница се втурнала в селото и го запалила. Ген. Крилов изпратил на помощ от Згалево към Пелишат четири оръдия от 8-ма конна батарея на Мариополския полк.
Едновременно с атаката към Пелишат, турците атакували и Згалевската позиция с около четири батальона. Виждайки, че майор Вишневски отстъпва от люнета пред Пелишат и гъсти турски вериги настъпват към Згалево, ген. Богацевич извежда на позиции два батальона от Шуйския полк и един дивизион от 5-та батарея на 5-та артилерийска бригада, след което изпраща донесение до ген. Крилов за помощ. Ген. Крилов изпраща на помощ 1-ви и 3-ти батальони от Шуйския полк. След час и половина батальоните на Шуйския полк са отблъснали две турски атаки, но след като изразходват боеприпасите си и под напора на турците се оттеглят на левия фланг на позицията, където се разположили зад ложеметите на 20-ти Галицки полк.
Турците продължават да атакуват енергично Згалевската позиция. Те успяват да заемат ложеметите пред 2-ра батарея на 30-та артилерийска бригада, но били отхвърлени с контраатака на 1-ви батальон от Галицкия полк и огъня на гореспоменатата батарея.
По това време Осман паша, забелязвайки, че боят взема сериозни размери, изпраща заповед до Адил паша да изпрати от Плевен подкрепление от три батальона пехота, както и боеприпаси – патрони и снаряди. С това си действие той показал, че ще продължи да атакува руските позиции.
Русите също изпратили подкрепления на Пелишатската и Згалевската позиции.
Командващият Западната армия ген. Зотов, научавайки за турската атака, решил да изчака. Той се опасявал, че това турско настъпление е само една демонстрация и, че главния удар турците ще нанесат срещу частите на ІХ-ти армейски корпус при Гривица, или още по-вероятно, срещу частите на Румънската армия, която в това време се прехвърляла през р. Дунав. Затова първоначално той се ограничил, като изпратил към 7,30 часа към с. Згалево 120-ти Серпуховси полк с 5-та батарея от 30-та артилерийска бригада. Към 10 часа обачесе изяснило, че атаката е насочена само срещу частите на ІV корпус и това принудило ген. Зотов да изпрати още резерви към Пелишат и Згалево.
Към 11 часа 120-ти Серпуховски полк с 5-та батарея стигнал Згалевската позиция и към 12 часа по указания на ген. Богачевич заел позиция на неговия ляв фланг. В същия час русите под командването на ген. Богацевич и ген. Померанцев заели позиции на линията пред селата Згалево-Пелишат, като на двата фланга били разставени казашките части.
Турските бригади заемали височините на около 2 км от отряда на ген. Померанцев и на 1 км от отряда на ген. Богацевич. Те придвижили значително напред своите стрелкови вериги, а артилерията разположили на височините над люнета над с. Пелишат. Турската конница заемала западната част на с. Пелишат и височината на юг от селото (м. Калето).
Между 11 и 12 часа ген. Померанцев, като видял, че турците са решителни в по-нататъшното си настъпление, отново заповядвал на Суздалския и Углицкия полкове да настъпят към люнета, а кавалерията (Харковския улански полк) и дивизиона на Мариополския хусарски полк и 4 оръдия от 8-ма конна батарея, да настъпят в ляво отзад на с. Пелишат, като прикриват бойното разположение на двата полка.
Руската конница изгонила от Пелишат турските башибозуци (черкези), след което с огъня на своята артилерия принудила турската конница и част от пехотата да отстъпят назад, което дало възможност на 4-те оръдия от 8-ма конна батарея да заемат позиции на около 400 м срещу люнета.
В това време при люнета се водела жестока битка между Суздалския и Улицкия полк и турците, като люнета на два пъти преминавал от едни ръце в други. Накрая, на третия път, люнетът бил превзет от русите. Турците отстъпили към височината, обстрелвани от руската артилерия, която също преминала в настъпление след пехотата.
След около един час (13 часа) Осман паша отново хвърлил І-ва бригада в атака, след като получил подкрепление от нови батальони пехота, ката атакувал едновременно и двата руски отряда (Пелишатския и Згалевския).
Атаката срещу люнета пред Пелишат била отбита с огъна на четирите батареи от 16-та артилерийска бригада, а също с пушечния огън на руските полкове. В следствие на това турските батальони бавно започнали да отстъпват назад. Атаката срещу Згалевската позиция също била отбита.
След като отблъснал турците, отряда на ген. Богацевич при с. Згалево с част от своите сили (четири батальона и една батарея) започнал преследване на турците, като достигнал до руските позиции в ляво от с. Гривица.
По това време Осман паша, който през цялото време бил при своите войски пред Пелишат, сметнал, че целта на рекогносцировката е постигната и решил да прекрати боя. Тъй като двете страни били все още близко една до друга, а от към с. Гривица се приближавали руски войски от ІХ-ти армейски корпус, той решил да проведе още една контраатака и след нея да се оттегли към Плевен.
В 15 часа турските батальони тръгнали в атака, а батареите им открили огън. Турските резерви, лично водени от Хасан-Сабри паша, минали в настъпление, но не така решително както преди това. Тази турска атака била спряна от артилерийския и пушечен огън на руските части.
Турците понесли доста загуби и започнали да отстъпват по двата фланга, като взели със себе си плененото оръдие (без затвора). Левият фланг (Згалевския) на турците отстъпил по-късно и неорганизирано, което накарало Осман паша лично да поеме командването на отстъплението. Боят приключил около 16,30 часа.
Руската пехота преследвала турците не повече от 1,5 – 2 км от височината над Пелишат в посока към Плевен, като се използвала и кавалерия.
Вечерта след боя Осман паша в телеграма до Сюлейман паша- командващ Южната турска армия, представил по следния начин събитията от 31 август:
„Тази сутрин в 8 часа (по турски), аз настъпих към Пелишат с цел да проведа рекогносцировка***. Срещайки значителни противникови сили, аз с Божията помощ и пророка, започнах бой, който продължи 9 часа. В този бой от противника беше пленено едно оръдие, три артилерийски коня и огромно количество боеприпаси.”
По първоначални сведения в този бой русите загубили 43 офицери – убити и ранени и 984 сержанти и войници – убити и ранени, или общо 1027 души, а турците дават 1350 души убити и ранени.
В по-късни сведения загубите на русите са уточнени на 173 убити, 750 ранени и 62 безследно изчезнали.
По турски документи техните загуби възлезли на 300 убити и 1000 ранени.
Няколко дни след боевете жителите на с. Пелишат се завърнали в селото. В репортаж писан в с. Пордим от 16 септември, кореспондентът на „Одеский вестник” – Петър Оджаков отбелязва: „По пътя за Плевен срещнах много бежанци с каруците, децата и имуществото, които се връщаха с войниците в селото си. Населението на Тученица, Радишево, Бохот, Згалево, Пелишат и др. се връщаха обратно. Те бяха избягали преди сраженията край Пелишат по време на отстъплението на русите.”
Завръщайки се в селото, жителите на Пелишат продължават да се страхуват от турците и живеят по нивите си. В селото идвали само мъжете да приготвят хляб и го донесат при семействата си. По сведение на Петър Оджаков, през тази година (1877) реколтата била много добра. В Пелишат част от нея обаче била унищожена – турците запалили струпаните купни снопи при нахлуването си в селото. Руските войски разположени на бивак в селото уверявали хората, че лошото вече е отминало.
В навечерието на боя при Пелишат и Згалево, руското главно командване решило да предприеме мощна атака на турските позиции при Плевен. Край Плевен били съсредоточени значителни руски и румънски войски.
Преди да атакуват Плевен, русите решили да завземат Ловеч, за да прекъснат пътя за връзка на Осман паша със Сюлейман паша и да се осигури тила на Плевен. Ловеч бил превзет на 3 септември.
Междувременно Осман паша възстановил старите и изградил нови отбранителни съоръжения. Укрепленията били изградени предимно от българското население на града. Турските укрепления заемали една дължина от около 5 км около града. Те били така разположени на местността, че позволявали взаимен обстрел на пространствата помежду им.
Какво било разположението на руските и румънските войски към началото на третия щурм на Плевен? Двете румънски дивизии под командването на ген. Чернат заемали възвишенията на север от Плевен между Гривица и Опанец, ІХ-ти армейски корпус под командването на ген. Криденер заемал позиции между Гривица и Пелишат, ІV армейски корпус командван от ген. Крилов заемал височините при Радишево, отряда на ген. Имеретински – възвишенията на юг от Плевен между с. Тученица и р. Вит. Руските и румънските войски започнали подготовка за атака.
Артилерийската подготовка на атаката продължила четири дни, но без особена ефективност. Турските укрепления не били разрушени.
Още на 8 септември руските войски от южния отряд на ген. Имеретински започнали бой с турците в този участък. Те атакували турските позиции на Зелените възвишения. Русите постигнали определени успехи, но отстъпили след мощна турска контраатака. На сутринта на 9 септември турците предприели атака, но били отблъснати. Общо за тези дни русите дали около 900 убити и ранени. На 10 септември започнала мощна артилерийска подготовка от страна на руската артилерия, но тя отново нямала нужния ефект.
Сутринта на 11 септември започнало общо настъпление от три страни: румънските войски, с помощта на русите, атакували Гривишкия редут, ІV армейски корпус атакувал укрепленията пред с. Радишево, а отрядът на ген.- Имеретински атакувал от юг. Най-силна атака на 11 септември извършили руските части в южното направление под командването на ген. Скобелев. Той повел войските си и преодолявайки съпротивата на турците, с много загуби, успява да завземе две турски укрепления – редутите „Кованлък” и „Исса ага”. Превземането на тези укрепления всява смут сред турците, но липсата на подкрепления не дава възможност на ген. Скобелев да постигне пълен успех. Русите прекарват нощта в превзетите редути, като отбиват няколко турски контраатаки. В същото време турците съсредоточават резерви и на сутринта на 12 септември предприемат мощна контраатака, повторена многократно, при което успяват да си върнат редутите.
Въпреки липсата на резерви и подкрепления русите се сражават геройски. Чак към 17 часа русите са принудени да отстъпят. Загубите в отряда на ген. Скобелев са огромни – общо убити и ранени 6500 души.
Атаката на Гривишката позиция от румънската армия и една руска пехотна бригада започва в 10 часа на 11 септември. Проведени са три атаки, като при третата е превзет Редут №1, но с големи загуби. Румънците дават 2564 души убити и ранени, а русите – 1012 души. През нощта турците контраатакуват няколко пъти за да си върнат редута, но не успяват.
При с. Радишево руската атака започва към 12 часа на 11 септември. Тя била насочена срещу турския редут „Омар бей”. Първата руска атака завършила с неуспех. Отново към 11 часа е предприета нова атака, при която руските войски навлизат в редута, но са отблъснати от силни турски резерви. Русите понасят големи загуби и се оттеглят на изходните си позиции.
И тази трета обща атака на Плевен завършва без успех, въпреки безпримерния героизъм на руските войски.
В третата атака на Плевен участва и полковник Василий Василиевич Гудима, родом в Полтавска губерния, командир на Първа батарея от 16-а артилерийска бригада. Той е тежко ранен и умира на бойното поле, но пожелава да бъде погребан в с. Пелишат, където през август неговата батарея се отличава в боевете с турците.
На 18 септември на военен съвет на руската армия било взето решение да се премине към постепенна блокада на града. За ръководител на блокадата от Русия пристига ген. Тотлебен. Започва изграждането на руски укрепления и прегрупиране на руските войски, като те се предвижват напред към града. От Русия пристига гвардейския и гренадирски отряди за подкрепление на войските и с цел участието им в прекъсване връзката на Плевен със София.
В началото на м. октомври се взема решение за атакуване на укрепените турските гарнизони в селата Горни Дъбник и Телиш. На 24 октомври е превзет Горни Дъбник, а на 28 ноември и Телиш. С това блокадния пръстен около Плевен е затворен и започва същинската блокада на града, продължила до последния бой и падането на града на 10 декември 1877 г.
В дните на блокадата в Пелишат са разположени на лагер редица части от руската армия, включително и пристигналата от Русия гвардейска част. В селата Пордим и Пелишат са изградени хлебопекарни за изпичане на хляб. В района на „Мерково” и „Пещерата”, руските войски добиват дървен материал за строителството на землени укрепления, както и за землянки за живеене.
За тези дни разказва и известния руски кореспондент Немирович -Данченко: „Селщето Пелишат цялото е обкръжено от палатки и обози. Още отдалече се виждат пушеците на огньовете, на които се греят войниците.”
За осъществяване на строг полицейски надзор над лагеруващите войници в селата Пелишат, Згалево и Пордим е назначен коменданта на ІV-ти армейски корпус майор Ставицки с общо 38 души сержанти и войници.
Дълговременното пребиване на руските военни части в Пелишат създава отношения между българите и русите. За това говори кореспондента на „Одеский вестник” Петър Оджаков:
„В Пелишат, където се отбих случайно нощувах в къщата на един българин. В къщата дойдоха четирима войници. Нахраниха ги, стоплиха ги и ги напоиха. Стопанката се отнасяше много мило с тях, а също и трите и големи дъщери (на 20, 18 и 16 години) и как добре се разбираха. Българите са се научили и да водят разговори по руски с войниците, а това доставя голямо удоволствие на войника.”
С превземането на Плевен завършва един тежък период за жителите на града и околните селища, преживели много изпитания и трудности през този период.
Люнет* – открито землено укрепление с форма на полумесец, с една или две лицеви страни и два фланга
Ложемет** – вид военен окоп
Рекогнисцировка*** – разузнаване с бой