Географско разположение
Село Пелишат се намира в средната част на Дунавската равнина. То отстои на 16 км югоизточно от гр. Плевен. Разположено е в подножието на Плевенските височини. Най-високата част на тези височини – Средния връх (наричан в селото „Калево брестле”) има надморска височина 314 м и се намира на около 3 км западно от селото. Съседни на селото са следните селища: с. Згалево (на 3 км северно); гр. Пордим (4 км североизточно); с. Вълчи трън (6 км югоизточно); с. Владиня, Ловешка област (на 6 км южно) и с. Тученица (на 7 км западно).
Селото има добре развита пътна мрежа: за гр. Плевен (директен път) и пътища за околните селища Згалево, Пордим, Вълчи трън и Владиня. Пътищата за Пордим и Владиня са с трошено-каменна настилка и не са в добро състояние. Останалите пътища са с асфалтово покритие. Селото има редовни автобусни връзки с областния град Плевен.
Географското разположение на селото е както следва: 43°21′ северна ширина и 24°48′ източна дължина.
Релефа на селското землище е хълмисто-ръвнинен и позволява добра обработка на земята с всякаква селскостопанска техника.
Най-високата точка в застроената жилищна територия на селото е на 277 м надморска височина, а най-ниската – на 195 м. Средната надморска височина на селото е 236 м, което го определя като едно от най-високо разположените села в Плевенския край.
Землището на селото заема площ от 45 236 дка, от които обработваемата земя е 34 832 дка, мерите са 4 678 дка, горите – 1581 дка и необработваеми са 2187 дка. Жилищната територия заема 1987 дка.
От землището на селото при ясно и хубаво време се открива прекрасна гледка на юг към Средна Стара планина и нейния първенец връх Ботев, а на югоизток, изток и североизток – към поречието на р. Осъм със селата край реката.
Освен Средния връх (Калево брестле) по-високо разположение имат и Трите могили (311,7 м), на запад от Калево брестле, на юг от селото Баля могила (304,1 м), Калето (281,8 м) – също на юг от селото и Чорската могила (107,4 м) – на североизток от селото.
Особености на климата
Разположението на селото спада в пояса на умерените ширини. В климатично отношение Пелишат спада към район „Дунавска равнина”. Тук континенталните въздушни маси нахлумат от север и североизток, а тези от юг срещат преграда – Стара планина, което дава отражение в спецификата на климата в района. Тук лятото е продължително, сухо и горещо, като средната юлска температура за Пелишат е 23,6°С. Понякога летните температури достигат до 40°С. Зимата е студена, като средната януарска температура е минус 5,5°С. Най-ниските температури достигат до минус 20°С. Средната годишна продължителност на снежната покривка за района на Пелишат е 56 дни.
Средногодишна сума на валежите в района на селото възлизат на 517 мм, като най-обилни са през лятото – 177 мм.
Преобладаващите в района ветрове са североизточните, а средната скорост на вятъра не надхвърля 2,2 м/сек.
По-високото разположение на селото определя и някои климатични особености. В сравнение с Плевен например летните температури са с 2-3°С по-ниски. Влияние върху температурата през лятото оказва и протичащата през селото рекичка, по чиято долина преминава студено въздушно течение. Тук снегът пада по-рано в сравнение с Плевен и се задържа по-продължително, особено по най-високата част от Плевенските височини.
Почвена характеристика
Почвеното различие в землището на Пелишат е голямо. Преобладаващи почви са главно излужени черноземи. Това е песъкливо-глинеста почва с черно-сив цвят, с прахообразна структура и рохкава плътност. Има и сиви горски почви, които се характеризират със силна влагоемност, тънък хумусен слой (около 30-40 см). Наблюдават се и оподлозени черноземи, чиито характерни особености ги определят като средно продуктивни.
Както беше отбелязано обработваемата земя на селото е 34 832 дка, като тя е по-плодородна в местностите на изток от селото и по-слабопродуктивна на запад от селото.
Гори
В миналото малки гори е имало само в местностите „Пещерата” и „Мерково”, като тяхната площ е възлизала на около 500 дка. Основните дървесни видове в тях са били благун, цер, зимен дъб, летен дъб, които растели в смесени насаждения. Основни видове били благунът и церът. Съпътстващи видове са кленът, липата, габъра, ясена, бряста, дивата круша, мекишът, трепетликата и др. От храстовидните видове се срещат: смрадлика, птиче грозде, дрян, леска, черна калина, чашкодрян, глог, черен бъз, люляк, кучешки дрян и др.
След 1944 г. в местността „Припека”, на слабопродуктивна земя започва засаждане на селективни дървета с доброволния труд на населението. Засадената площ на тези гори достига 1000 дка. От тях сега се добива материал за отопление на селските жители.
Водни ресурси
Районът на селото е сравнително богат на водни ресурси. През землището на селото протичат две малки реки – р. Барата и р. Тученица (известна в Плевен като Барата). Река Барата извира от местността „Сингура”, на 200-300 м южно от най-горната махала на селото. Тя тече през цялото село, преминава през землището на с. Вълчи трън, през с. Одърне, с. Каменец и землището на с. Асеново, за да се влее в р. Осъм южно от гр. Левски в местността „Шаварна”. Приблизителната дължина на тази река е 30 км. В миналото, когато водите на тази рекичка не се използвали за водоснабдяване, тя била сравнително пълноводна. Както е видно край нейните брегове има заселени три села. Днес на нейните води са построени в Пелишат три микроязовира, които в близкото минало са използвани за напояване и рибовъдство, а сега са дадени под аренда, отново за рибовъдство. Преди години на тази рекичка е имало множество мелници – баришници, за мелене на зърно. Във водите на рекичката се е въдела основно рибата кротак, която днес е изчезнала.
По поречието на Барата има доста чешми, които в миналото са служили за доставяне на вода за населението и за водопой на животните. Днес се използва основно за пране на черги и килими.
От множеството извори и чешми в местността „Сингур” през 1926 г. е извършено частично водоснабдяване на селото, а през 1960-1962 г. е извършено цялостно водоснабдяване на селските домакинства с вода за битови нужди.
От водоизточник „Нейкова чешма” в югозападния край на пелишатското землище извира р. Тученица (Барата). Тя протича през местностите „Мерково” и „Пещерата” от землището на Пелишат, през землището и самото село Тученица, през „Кайлъка” и Плевен и се влива в р. Вит при с. Опанец. От местността „Мерково” започва карстовия каньон на реката, със скали високи около 4-5 м, изпълнени с пещери и цепнатини. В миналото тази рекичка е обитавана от рибните видове кротак и мряна и много раци, поради нейната чистота. Сега тези видова са изчезнали и се наблюдава само поява на каракуда.
В близкото минало през землището на Пелишат е протичала още една малка рекичка наречена Баричката. Тя извирала от извор наречен „Дешков геран” и протичала на около 2 км в източна посока към Вълчитрънската гора, където се губела. В днешно време изворът „Дешков геран” е каптиран и само пролетно време е по-пълноводен, когато образува малка вада. През лятото водата на извора намалява значително.
В землището на селото има доста водоизточнии, някои природни, а други създадени от хората (краденци и герани). Тези водоизточници се използвали в миналото за питйни нужди за хора и животни.
Природни забележителности.
В землището на с. Пелишат в местостта „Пещерата” са открити две пещери, обявени за природни забележителности. Това са „Темната дупка” (дължина 52 м) и „Шопова пропаст”.
Животински видове
Животинските видове обитаващи землището на Пелишат са разнообразни. Най-много са представителите на птиците. Както в цялата страна най-масово са представени врабчетата. Скореца, гургулицата, пътпъдъка, големия пъстър кълвач, селската ластовица, синигера, славея, свраката, сойката, посевната врана, кукувицата, чучулигата, пчелояда, фазана, щъркела. От хищните птици се среща най-често мишелова. По-рядко се среща гривека, папуняка, кукумявката, яребицата. С построяване на микроязовира, по поречието на Барата се разпространяват и някои водоплаващи птици като зеленоглавата патица, лятното бърне, сивата чапла, водната кокошка и др.
От гръбначните животни най-голямо разпространение има заека, бялката, катерицата, таралежа, къртицата, черния пор, язовеца, лисицата, дивата котка, водния плъх. Наблюдават се по-рядко видрата, дивата свиня и сърната. В последните години в района е забелязано присъствие на вълци и чакали.
Най-често срещаните змии в района са обикновената водна змия, сивата водна змия и от смоковете големия стрелец. Много рядко се среща и пепелянката.
От земноводните животни разпространение се забелязва на сухоземната костенурка, водната костенурка и жабите.